-
1 doute
m. (de douter) 1. съмнение, колебание; mettre en doute оспорвам, не вярвам; 2. pl. скрупули; 3. loc. adv. sans doute без съмнение. Ќ Ant. assurance, certitude, conviction. -
2 entendu,
e adj. (de entendre) 1. разбран, решен, уговорен; 2. умен, способен, вещ; 3. чут, изслушан; la partie entendu,e изслушаната страна; 4. loc.adv. bien entendu, разбира се, сигурно, без съмнение, няма и съмнение; mal entendu, лошо разбран, криво разбран; 5. loc.conj. il est bien entendu, que от само себе си се разбира, че; 6. (c'est) entendu,! разбрано! 7. m. в съчет. faire l'entendu, ост. правя се на човек, който разбира, правя се на важен. -
3 assurément
adv. (de assuré) сигурно, непременно, без съмнение, разбира се, решително. -
4 bah!
interj. (onomat.) бре! хайде, де! (за безразличие, съмнение). -
5 beuh!
interj. (onomat.) хъм! хайде де! ( за съмнение). -
6 certainement
adv. (de certain) сигурно, без съмнение, без друго, разбира се; много вероятно. -
7 critique
adj. et n. (bas lat. criticus, gr. kritikos, de krinein "juger comme décisif") 1. f. критика; critique littéraire литературна критика; faire la critique de qqch. критикувам нещо; 2. m., f. критик (литературен); 3. adj. критичен, разсъдлив; esprit critique критичен ум; който подлага на съмнение; 4. решителен, опасен, критичен; moment critique решителен момент; phase critique критична фаза, момент (на болест); masse critique физ. критична маса (необходима за започване на ядрена реакция; 5. f. статия на критик за художествена творба; 6. adj. критичен, който се отнася отрицателно към нещо. Ќ âge critique критическа възраст ( за жена). Ќ Ant. crédulité, naïveté; admiration, éloge, louange; admirateur; crédule, naif; admiratif, flatteur, élogieux, laudatif; constructif. -
8 discuté,
e adj. (de discuter) 1. който повдига обсъждане, дискусия; 2. un homme très discuté, човек, който е подложен на съмнение и чиито дела са критикувани. -
9 dubitatif,
ve adj. (bas lat. dubitativus) който изразява съмнение. Ќ Ant. affirmatif. -
10 dubitation
f. (lat. dubitatio) ост. изказване на съмнение. -
11 dubitativement
adv. (de dubitatif) съмнително, с известно съмнение. -
12 éclaircir
v.tr. (lat. pop. °exclaricire) 1. изяснявам, прояснявам; разведрявам; 2. разреждам; éclaircir une sauce разреждам сос; 3. правя прозрачен, светъл, ясен; 4. разредявам (гора); 5. лъскам, излъсквам; 6. правя по-ясен, по-звучен, оправям; 7. прен. разяснявам, пояснявам; отстранявам (съмнение и др.); 8. просветлявам (коси); s'éclaircir прояснявам се, изяснявам се; s'éclaircir la voix прочиствам си гърлото, изкашлям се. Ќ Ant. assombrir, embrouiller. -
13 lever1
v. (lat. levare) I. v.tr. 1. вдигам; lever1 les bras вдигам ръцете си; lever1 un verre вдигам чаша (за тост); levez les mains! горе ръцете!; 2. повдигам, за да отворя; 3. изправям; 4. махам, свалям; lever1 son voile повдигам покривалото си; 5. прен. премахвам, отстранявам, отдалечавам, вдигам; lever1 un siège вдигам обсада; lever1 le gibier вдигам дивеч; 6. отрязвам част от нещо цяло; 7. прибирам, събирам, изпразвам; lever1 des impôts събирам данъци; lever1 une boîte aux lettres изпразвам кутия за писма; 8. свиквам под знамената; 9. геом. чертая; II. v.intr. 1. пониквам, покарвам; 2. за тесто - шупва, бухва, ферментира; se lever1 1. вдигам се; 2. ставам; 3. изгрявам; вдигам се; le vent de lève вятърът започна да духа; le brouillard se lève мъглата се вдига; Le soleil se lève слънцето изгрява. Ќ lever1 la main заклевам се; lever1 la main sur qqn. вдигам ръка срещу някого, удрям; lever1 les épaules вдигам рамена (в знак на съмнение); lever1 les yeux вдигам поглед, поглеждам; lever1 la lettre печ. набирам; lever1 la séance прекратявам заседание; lever1 les cartes събирам на купчина взетите карти при игра пред себе си. -
14 négativisme
m. (de négatif) мед. негативизъм (психично заболяване, при което има отказ за общуване, или поставяне под съмнение всяка ценност). -
15 ombrage
f. (de ombre) 1. сянка (на дърво, на листак); 2. прен. съмнение, подозрение, недоверие. Ќ prendre ombrage de (qqch.) изпитвам ревност, притеснение за нещо. Ќ Ant. confiance, tranquillité. -
16 ombre1
f. (lat. umbra) 1. сянка; jeter, faire de l'ombre1 хвърлям, правя сянка; 30 degrés а l'ombre1 тридесет градуса на сянка; dans l'ombre1 d'une forêt в сянката, в дълбините на гората; 2. мрак, тъма, тъмнина; les ombre1s de la nuit мракът на нощта; 3. привидение, призрак, дух; 4. худ. тъмно петно, сянка; 5. прен. следа, сянка; il n'y a pas l'ombre1 d'un doute няма и сянка от съмнение; 6. loc. adv. а l'ombre1 на сянка; 7. loc. prép. а l'ombre1 de под сянката на; прен. под закрилата на; sous (l') ombre1 de под предлог че; 8. неведение, тайна, неяснота; vivre dans l'ombre1 живея в неяснота; 9. забрава; sortir de l'ombre1 излизам от забрава; 10. сенки за гримиране на очи. Ќ lâcher la proie pour l'ombre1 оставям питомното, за да гоня дивото; laisser qqn. dans l'ombre1 държа, оставям някого в сянка; dans l'ombre1 de под сянката (на някого); avoir peur de son ombre1 страхлив съм; être comme l'ombre1 et le corps неразделни (за двама души); être l'ombre1 de qqn. следвам някого като сянка; être (n'être plus que) l'ombre1 de soi-même много съм слаб, отслабнал. -
17 répugnance
f. (lat. repugnantia) 1. отвращение; 2. съмнение, липса на ентусиазъм по отношение на някакво начинание. Ќ Ant. attirance, goût. -
18 révoquer
v.tr. (lat. revocare) 1. отзовам, уволнявам, снемам от длъжност; 2. отменям, анулирам; révoquer un contrat анулирам договор; 3. лит., в съчет. révoquer en doute оспорвам, подлагам на съмнение. -
19 sans
prép. (lat. sine, avec -s adv.) 1. без; document sans indication de date документ без отбелязана дата; un homme sans aucun scrupule човек без никакви скрупули; 2. loc. adv. sans cesse непрекъснато; sans doute без съмнение; sans faute непременно; sans quoi ако ли не, иначе; 3. loc. conj. sans que без да. -
20 soupçon
m. (bas lat. suspectio, class. suspicio) 1. подозрение, съмнение; 2. догадка, предположение; 3. разг. много малко количество от нещо; elle mettait un soupçon de rouge тя си слагаше много малко руж. Ќ Ant. certitude.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
съмнение — същ. подозрение, опасение, страх, мнителност, недоверие, недоверчивост, липса на доверие същ. неувереност, колебание, двоумение, скептицизъм, нерешителност, боязън, несмелост, малодушие, маловерие, неубеденост, смутеност, гузност същ.… … Български синонимен речник
имам съмнение — словосъч. съмнявам се, усъмнявам се, подозирам, не ми вдъхва доверие, не ми се вярва, не ми е за вярване, не вярвам словосъч. колебая се, не се решавам, двоумя се, страхувам се, не се доверявам … Български синонимен речник
поставям под съмнение — словосъч. оспорвам, опровергавам, оборвам словосъч. повдигам възражения срещу, нападам, нахвърлям се върху словосъч. хвърлям сянка върху, дискредитирам, излагам … Български синонимен речник
поставяне под съмнение — словосъч. оспорване, оборване, опровергаване, опровержение … Български синонимен речник
положително — нар. без съмнение, безсъмнено, не ще съмнение, няма съмнение, безспорно, несъмнено, действително, реално нар. вярно, сигурно, непременно … Български синонимен речник
несъмнено — нар. безсъмнено, без съмнение, не ще съмнение, безспорно, неоспоримо нар. вярно, сигурно, положително, непременно нар. разбира се, естествено, по общо признание … Български синонимен речник
усъмнявам се — гл. съмнявам се, изказвам съмнение, изказвам недоверие, подозирам, изпитвам съмнение, не се доверявам, не ми вдъхва доверие, не вярвам, не повярвам … Български синонимен речник
без друго — словосъч. непременно, положително, и без това, сигурно, на всяка цена, вън от това, освен това, без съмнение словосъч. разбира се, точно така … Български синонимен речник
безспорно — нар. несъмнено, явно, категорично, безсъмнено, не ще съмнение, действително, наистина, очевидно, сигурно нар. положително … Български синонимен речник
безсъмнено — нар. безспорно, несъмнено, явно, категорично, не ще съмнение, действително, наистина, очевидно, сигурно … Български синонимен речник
боязливост — същ. боязън, страх, трепет, малодушие, плахост, нерешителност, стеснение, смущение, безпокойство същ. съмнение, подозрение, недоверчивост, подозрителност същ. свенливост, стеснителност … Български синонимен речник
